web analytics

Започналата през 2021 г. благоприятна тенденция на възстановяване на глобалната икономика и на тази на ЕС ще продължи и през следващата година. С изчерпване на положителния ефект от възстановяването, както и с ограничаването на фискалните стимули и преминаване към процес на фискална консолидация се очаква икономическите растежи на света и ЕС да се забавят до края на прогнозния хоризонт през 2024 г. и да са измерими с техните дългосрочни стойности.

Ревизираните данни за БВП промениха структурата на икономическия растеж за 2021 г.,
но общото реално нарастване на БВП е запазено от 4%. През 2022 г. икономическият растеж ще се ускори до 4.6% поради силното увеличение на инвестициите. По-високата прогнозирана инфлация през 2022 г., в сравнение с есенната прогноза, ограничава до известна степен реалното нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата, при равни други условия. По-умереният темп на нарастване на потреблението оказа влияние и върху общия икономически растеж за 2022 г., който е с 0.3 пр.п. по-нисък от този в есенната прогноза.

Актуализираните допускания за динамиката на международните цени на суровините повлияха за повишаването на оценката за инфлацията в страната, което идва от енергийните цени на суровините. До края на 2021 г. се прогнозира ускорение на инфлацията до 4.5%, а средногодишната инфлация се очаква да бъде 2.4%. Въпреки корекцията в посока нагоре спрямо предходната прогноза, запазено е очакването, че инфлацията в края на 2022 г. ще бъде по-ниска от 2021 г., а именно 3.1%. Това ще се реализира по линия на допускането, че високото равнище на международните цени на енергийните стоки ще се запази само първото тримесечие на следващата година, след което ще се понижи. Средногодишната инфлация за 2022 г. се прогнозира да бъде 4.2%.

Средногодишният брой на заетите ще намалее с 0.1% за 2021 г. До края на прогнозния хоризонт се очаква ускоряване на ръста на заетите, обусловено основно от преустановяване на негативното влияние на COVID-19 върху икономиката и от ефектите от НПВУ върху заетостта и безработицата в страната.

Според прогнозата за инфлацията са най-вече в краткосрочен план, като са свързани с реализацията на допусканията за динамиката на международните цени.

Брутен Вътрешен Продукт

За периода 2010–2020 г. номиналната стойност на БВП бе повишена, като за 2020 г.
повишението бе с 1.3 млрд. лв. Реалният растеж на БВП за периода 2013–2018 г. бе понижен от средно 2.8% преди ревизията на средно 2.1%, като понижението е следствие от по-нисък растеж на потреблението на домакинствата.

Растежът на БВП ще се ускори до 4.6% през 2022 г., движен от инвестициите с над 14% растеж. В сравнение с есенната прогноза общият растеж е по-нисък с 0.3 пр.п.

Очаква се, с оглед високото нарастване на частното потребление през 2021 г. и забавянето в растежа на реалния разполагаем доход през 2022 г., потреблението на домакинствата да има по-умерен темп на растеж в рамките на 3%.

През 2023 и 2024 г. растежът на икономиката ще се забави, съответно до 3.7 и 3.4%. Потреблението на домакинствата ще нараства с около 4%, подкрепено от намалението на безработицата, стабилния растеж на доходите и кредитите. Износът ще има по-нисък принос за реалното нарастване на БВП и през двете години, поради забавянето във външното търсене. Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще остане отрицателен.

Пазар на труда и доходи

Очакванията за цялата 2021 г. са, че средногодишният брой на заетите ще намалее с 0.1% спрямо 2020 г.

През периода 2022–2024 г. прогнозираме ускоряване на ръста на заетите, обусловен основно от два фактора: преустановяване на негативното влияние на COVID-19 върху икономиката; и ефектите от НПВУ върху заетостта и безработицата в страната.

Допълнителен фактор, който се очаква също да ограничи ръста на заетостта през 2022 г. е евентуална оптимизация на работните места в държавната администрация, а през 2023 и особено през 2024 г. – от намалението на населението в трудоспособна възраст.

Динамиката на коефициента на безработица до голяма степен съответства на очакваната динамика на заетостта. През периода 2021–2024 г. стойността на
показателя ще намалява от 5.5% през 2021 г. до 4.5% през 2024 г. През последната година на прогнозния период коефициентът на безработица ще е много близо до своето естествено равнище и по-нататъшното му намаляване.

Инфлация

От началото на годината годишният темп на инфлация в България следва тенденция на ускорение до 4% през септември (според ХИПЦ). Основният фактор за формиране на инфлацията бе същественото поскъпване на суровините на световните пазари и най-вече енергията и храните.

Средногодишното повишение на ХИПЦ през 2022 г. се прогнозира да бъде 4.2%, а инфлацията в края на годината ще се забави до 3.1%. Корекцията във възходяща посока, в сравнение с есенната прогноза, е свързана най-вече с актуализираните външни допускания и по-високия принос на енергийните стоки за формиране на инфлацията в края на периода. Това до голяма степен ще се дължи на очакваното продължаващо поскъпване на петрола, вместо очакваното слабо поевтиняване, което ще доведе до повишение в цените на автомобилните горива в страната, но и на техническо допускане за повишение на административните цени на енергийните стоки. Приносът на базисните компоненти на ХИПЦ също ще се засилва както поради нарастване на вътрешното търсене, така и по линия на вторични ефекти от по-високите цени на нергоносителите.

През 2023 г. енергийните стоки ще имат отрицателен принос, поради очакваната низходяща динамика на международните цени. Вследствие на това инфлацията в края на годината се очаква да продължи да се забавя до 1.8% и отново слабо да се ускори до 2.3% през 2024 г. До края на прогнозния период приносът на компонентите на базисната инфлация ще продължи да се засилва във връзка с очакваното нарастване на вътрешното търсене. Средногодишната инфлация ще бъде 2.0–2.1%.

Паричен сектор

В края на септември 2021 г. растежът на кредита за частния сектор се ускори до 7.6% спрямо съответния месец на предходната година. Това бе резултат от по-високите темпове на нарастване на кредита за домакинствата (11.8% спрямо 6.6% в края на 2020 г.), както и в малка степен на базов ефект, след като от април на предходната година частният кредит започна да се забавя. Ниските лихвени проценти допринесоха за по-високото търсене на потребителските (9.9% в края на септември) и на жилищните кредити (16.2%), като за последните влияние оказа и повишеното нарастване на цените на жилищата. Кредитите за нефинансови предприятия нараснаха с по-нисък темп (4.1% в края на септември при 3% в края на 2020 г.).

През 2021 г. кредитът за предприятия ще се ускори спрямо предходната година в синхрон с очакванията за подобряване на икономическата активност, но нарастването му ще остане потиснато поради бавното възстановяване на инвестициите в частния сектор.

Източник: Министерство на Финансите

Споделете