web analytics

След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007, следващ етап на интеграция е присъединяването ѝ към валутния механизъм. Европейската централна банка съобщи за единодушното решение на държавите членки на Еврозоната, Дания и България, от 13 юли 2020 г. българският лев да бъде включен във Валутния механизъм с базов курс 1.95583 за евро. Фиксираният курс на БНБ е наложен след 1999 г., с въвеждането на Валутен борд, под ръководството на МВФ. Присъединяването на България към механизма за обменни курсове IRM2, т. нар. „чакалня към еврозоната“, наложи промяна в закона за БНБ, като са допустими отклонения на курса на българския лев до 15% под или над централния курс.

Като част от ЕС, България е пряко повлияна от процесите и събитията в него. Отражение има не само върху макроикономическата среда. А според доклада на ЕЦБ, на България ѝ предстои на постигне значителни подобрения по отношение на инфлацията и състоянието на публичните финанси. Очаква се България да продължи започнатите реформи за влизане в еврозоната, като обърне особено внимание на поддържането на бюджетния дефицит и индекса на потребителските цени на нива достатъчни ниски за влизане във валутния съюз. Макроикономическата среда влияе пряко върху рисковата премия и платежоспособност на кредитополучателите. По данни на БНБ се очаква до края на третото тримесечие лихвените нива по кредити да се повишат, въпреки наблюдаваното общо понижение на лихвените проценти по новоотпуснати заеми, което се дължеше от една страна на общо понижение на лихвените нива в еврозоната на паричния пазар, от друга страна на фактори в страната – твърде повишена ликвидност, понижена цена и увеличаващ се обем на привлечения ресурс, силна конкуренция в банковия сектор.

Друг вътрешен фактор, оказал влияне е подценения риск от страна на кредитните институции, което отново беше повлияно от общо подобрената  макроикономическа среда, положителните очаквания за имотния пазар, а също и от по-добрата платежоспособност на получателите на кредити. Пониженият риск относно спредовете между лихвените стойности по новоотпуснати жилищни заеми на фирми в еврозоната и нашата страна, отчете максимално ниски нива.

Увеличението на лихвените проценти на паричния пазар (6М и 12М юрибор, които се използват и като референтни лихвени проценти) в еврозоната допуска и повишение на лихвите по нови кредити. Очаква се след третото тримесечие и увеличаване на депозитната база, понижени нива на кредитиране и по-рестриктивни политики при одобрение на нови кредити.

Приемането на България във валутно-курсовия механизъм IRM2 се свързва с повишен оптимизъм за българския бизнес, което от своя страна дава положително отражение в две направления – предпоставка за потенциални чужди инвеститори, и увеличаване на оптимизма за вътрешния бизнес, нуждаещ се от дългосрочни перспективи и финансиране. Въпреки отрицателното влияние на пандемията върху световната икономика, в която преките чуждестранни инвестиции бяха силно засегнати, в България те не са отрицателни и отчитат средногодишен ръст от 1.8% вложени във фирмите през периода 2009-2018 г.

Източник: НСИ

Положително въздействие отчитат и рейтинговите агенции Fitch Ratings и немската Scope Ratings, които отбелязват благоприятно развитие на кредитния рейтинг на България и посочват, че поради присъединяването към „чакалнята“ на еврозоната, биха се смекчили (понижили) външните рискове пред финансовата система. Но според експерти, всички предимства от европейската валута са изместени от рисковете, които пандемията свързана с Ковид-19 поражда.

Процесите в страната обективно отразяват и следват процесите в еврозоната. Водещ фактор са както макроикономическата среда, повлияна от процесите в Еврозоната, така и доверието, на потенциалните инвеститори при избор за инвестиционно решение. Присъединяването на България към валутно-обменния механизъм, е предпоставка за добри икономически перспективи, които свеждат риска, който макар и незначителен, съществува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »